изполица

От Уикиречник
Направо към навигацията Направо към търсенето

Договор , с който се отдава под наем земеделска земя, като наемателят(изполичарят) се задължава да дели плодовете със наемодателя. Наемодателят поема задължението да предостави земята и семената, а изполичарят да обработи земята, да я засее и да прибере реколтата. Изполичарят не може да пренаеме наетата земя. Договорът се прекратява със смъртта на изполичаря на края на текущата земеделска година.