измамник

измамник (български)

измамник ±

ед.ч.		из·мам·ник
	непълен член	из·мам·ни·ка
	пълен член	из·мам·ни·кът
мн.ч.		из·мам·ни·ци
	членувано	из·мам·ни·ци·те
бройна форма		из·мам·ни·ци
звателна форма		из·мам·ни·ко

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

Човек, който си служи с измама.

Превод

английски: conman арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Schwindler норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• лъжец, шарлатании, мошеник, изнудвач
• подлец, вероломник, лицемер
• съблазнител, прелъстител
• съмнителна личност, фалшификатор
• хищник, лихвар
• шарлатанин, самозванец