идиот

Български

идиот ±

ед.ч.		иди·от
	непълен член	иди·о·та
	пълен член	иди·о·тът
мн.ч.		иди·о·ти
	членувано	иди·о·ти·те
бройна форма		иди·о·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, Кодове за род: м, ж, ср, о, тип

1. Човек с вродено слабоумие, неизличима психическа болест, съпроводена с пълно разрушаване на нормалната умствена дейност.

Етимология

гр. “частно лице, прост човек”

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: idiot арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: ηλίθιος датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: idiootti френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• слабоумен, тъпоумен, тъп
• глупак, урод, изрод, изчадие, изверг

Производни думи

идиотизъм

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}