зърно

зърно (български)

зърно ±

ед.ч.		зър·но
	членувано	зър·но·то
мн.ч.		зър·на
	членувано	зър·на·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 54

1. Семе от житни или други растения, обикн. със заоблена форма.

Етимология

ст.-бълг. зрьно κόκκος (Зогр., Мар., Асем., Супр.). Праслав. *zьrnom. Сродни форми: лит. žirnis „грахче“, латв. zirns, старопруски syrne „зърно“, герм. *kurnam „зърно“ (гот. kaurn, нем. Korn „зърно“, англ. corn „царевица“), герм. *kernam (ст.-в.-нем. kerno „ядро, костилка“, др.-исл. kjarni), лат. grānum „зърно, ядро“, ст.-ирл. grán „зрънце“, уелски grawn „зърно“, иран. *zrna (афг. zəṇay) от ИЕ *g^rHnom „стрито“, срв. ст.-инд. jīrṇás „стрит, износен“.

Превод

английски: grain (en) испански: grano (es) италиански: grano (it) добавете превод на друг език тук [[]]

немски: Korn (de) полски: ziarno (pl) руски: зерно (ru) словашки: zrno (sk) словенски: zrno (sl) сръбски: зрно (sr) френски: grain (fr) чешки: zrno (cs)

Сродни думи

зрънце, гранула, частица