зет
Облик
зет (български)
| ед.ч. | зет | |
|---|---|---|
| непълен член | зе·тя | |
| пълен член | зе·тят | |
| мн.ч. | зе·тьо·ве | |
| членувано | зе·тьо·ве·те | |
| бройна форма | — | |
| звателна форма | зет·ко, зе·тьо | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 29
- Съпруг на дъщеря по отношение на нейните родители и роднини.
- Съпруг на сестра спрямо нейните сестри и братя.
Етимология
стбълг. зѩть (Супр.). Сродни думи: лит. žentas „зет“, стгрц. γαμβρός „свекър“, авест. zāmātar, санскр. jāmātar „зет“, алб. dhëndhër „младоженец“ < *g'ame-
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Източници
- зет в РБЕ на ИБЕ