жупан
| ед.ч. | жу·пан | |
|---|---|---|
| непълен член | жу·па·на | |
| пълен член | жу·па·нът | |
| мн.ч. | жу·па·ни | |
| членувано | жу·па·ни·те | |
| бройна форма | — | |
| звателна форма | жу·па·не | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Аварска титла, родствена с прабългарската *шопон, разпространила се впоследствие в Източна Европа.
Етимология
старобълг. жоупанъ, ст.-тюрк. čupan „овцевъд, кехая“ < ст.-кит. 奏 判 [cwāh-phānh] „секретар, канцлер“ (Ramstedt, Баскаков), заемка от скитски. Сродна е с перс. چوپان (fa) [čupân], арм. շպետ (hy)? [špet] и турск. çoban (tr). Аваро-огурската форма е била *ǯupan, според застъпниците в слав. езици с ž от ǯ. Думата е заета по 2 начина в славянските езици: като *županъ (ст.-бълг., сръб.) и *žьpanъ (в хърв. špan, с редовна промяна след изпадане на ера в слаба позиция). От хърватски са заети унг. ispán, nádorispán (< слав. *nadvorьnь žьpanъ).
Има частична връзка със слав. *gъpanъ (ст.-чеш. hpan, чеш., слов. pán, пол. pan „господин“), което е заемка от скито-сарматския език (иран. *gu-pana- „говедар“, среща се в пущунски; ст.-инд. gopaṣ „говедар, селски старейшина“).
Изговор
{{{ИЗГОВОР}}}
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Надсловия
{{{НАДСЛОВИЯ}}}
Подсловия
{{{ПОДСЛОВИЯ}}}
Източници
{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}