етап

Български

етап ±

ед.ч.		етап
	непълен член	ета·па
	пълен член	ета·път
мн.ч.		ета·пи
	членувано	ета·пи·те
бройна форма		ета·па
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Обособен отрязък от времевото развитие на явление, дейност, битие/житие и др под. Стъпка, стъпало.

Етимология

Думата е с френски произход: съвременната étape („спирка при пътешествие“, „стъпка“ в преносно значение) е от среднофренската estappe, която пък е от старофренската estaple („тържище“), от среднонидерландската stapel („складово помещение за хранителни запаси“), от старонидерландската stapal, от първозападногерманската *stapul („стълб“, „греда“), в т.ч. франкската *stapul, от първогерманската *stapulaz.

Фразеологични изрази

Етап на развитие. Човекът достига етап на развитие, в който вече си служи със сечива.

Превод

Преводи

английски: stage арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: étape холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• преход, стадий, степен, стъпало, фаза, момент, ниво, период, положение, състояние
• епохално събитие, завой, повратна точка