еснаф

Български

еснаф ±

ед.ч.		ес·наф
	непълен член	ес·на·фа
	пълен член	ес·на·фът
мн.ч.		ес·на·фи
	членувано	ес·на·фи·те
бройна форма		ес·на·фа
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Майстор занаятчия, дребен собственик на дюкян или на малка работилница.
2. Събир. Всички занаятчии като цяло; занаятчийско съсловие.
3. Неодобр. Дребнав човек, с предразсъдъци и ограничени духовни интереси.

Превод

английски: craftsman, (прен.) - philistine, (разг.) - lowbrow гръцки: [[]] испански: [[]] италиански: [[]]

немски: der Handwerker, (прен.) - der, Banause руски: [[]] турски: [[]] френски: [[]]

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.