епископ

епископ (български)

епископ ±

ед.ч.		епис·коп
	непълен член	епис·ко·па
	пълен член	епис·ко·път
мн.ч.		епис·ко·пи
	членувано	епис·ко·пи·те
бройна форма		епис·ко·па
звателна форма		епис·ко·пе

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a

1. Духовен сан в християнската църковна йерархия, която се дава на лице, което управлява епископия; владика.

Превод

английски: bishop (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: obispo италиански: vescovo китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Bischof норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: епи́скоп словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: évêque (fr) холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

владика, архиерей, първосвещеник