епикурейство
Облик
епикурейство (български)
| ед.ч. | епи·ку·рейс·т·во | |
|---|---|---|
| членувано | епи·ку·рейс·т·во·то | |
| мн.ч. | епи·ку·рейс·т·ва | |
| членувано | епи·ку·рейс·т·ва·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 54
- Философска система на Епикур с атомистична, материалистична космология и нравственост, основана на стремежа към насладата от духовното развитие и привързаността към добродетелта.
- Материално атомистично учение, което обяснява света на основата на атомистическото учение и на разумния стремеж към щастие.
- Светоглед, който вижда смисъла на човешкия живот в задоволяване на чувствените инстинкти и достигане на лично щастие.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними