епиграф

епиграф (български)

епиграф ±

ед.ч.		епиг·раф
	непълен член	епиг·ра·фа
	пълен член	епиг·ра·фът
мн.ч.		епиг·ра·фи
	членувано	епиг·ра·фи·те
бройна форма		епиг·ра·фа
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип

Стих, поговорка, цитат, сентенция, предхождаща основния текст.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]