душманин

душманин (български)

душманин ±

ед.ч.		душ·ма·нин
	непълен член	душ·ма·ни·на
	пълен член	душ·ма·ни·нът
мн.ч.		душ·ма·ни
	членувано	душ·ма·ни·те
бройна форма		—
звателна форма		душ·ма·ни·но

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 18

1. Разг. Враг.

Етимология

от турския език - düşman

Превод

английски: foe (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: adversarius (la) литовски: [[]]

немски: Feind (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: düşman (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• душман, враг, противник, конкурент