дубльор

дубльор (български)

дубльор ±

ед.ч.		дуб·льор
	непълен член	дуб·льо·ра
	пълен член	дуб·льо·рът
мн.ч.		дуб·льо·ри
	членувано	дуб·льо·ри·те
бройна форма		дуб·льо·ра
звателна форма		дуб·льо·ре

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Заместник на актьора във филм;
2. Машина за сгъване на тънки стоманени листа на две преди валцуване.

Етимология

От фр. doubler ^(fr), doubleur ^(fr).

Превод

английски: understudy (en) (театр.), stand-in (en) (кино) испански: suplente (es) (театр.), doble (es) (кино) италиански: doppio (it) (театр.), sosia (it) (кино)

немски: Ersatz (de) (театр.), Double (de) (кино) руски: дублёр (ru) турски: benzer (tr), dublör (tr) френски: doublure (fr)