детерминизъм

детерминизъм ±

ед.ч.		де·тер·ми·ни·зъм
	непълен член	де·тер·ми·низ·ма
	пълен член	де·тер·ми·низ·мът
мн.ч.		де·тер·ми·низ·ми
	членувано	де·тер·ми·низ·ми·те
бройна форма		де·тер·ми·ни·зъ·ма
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 11

1. Учение за необходимата закономерна връзка и причинна обусловеност на явления и събития в природата и обществото

Етимология

От латински (determino, „ограничавам“) през френски (déterminisme)

Производни думи

философска терия, че всяко събитие, включително човешкото съзнание и действия, е причинно предопределено от непрекъснатата поредица от по - ранни събития