делник
Облик
(пренасочване от делници)
| ед.ч. | дел·ник | |
|---|---|---|
| непълен член | дел·ни·ка | |
| пълен член | дел·ни·кът | |
| мн.ч. | дел·ни·ци | |
| членувано | дел·ни·ци·те | |
| бройна форма | дел·ни·ка | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Работен ден.
Етимология
старобълг. дѣльникъ ἐργάτης „полски работник“ (Григ. Наз. ХІ в.), ἐργαστήριον „работилница“ (Супр.). Приела впоследствие значението „работен ден“. Производна на дело.
Изговор
{{{ИЗГОВОР}}}
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Надсловия
{{{НАДСЛОВИЯ}}}
Подсловия
{{{ПОДСЛОВИЯ}}}
Източници
{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}