грабеж

грабеж (български)

грабеж ±

ед.ч.		гра·беж
	непълен член	гра·бе·жа
	пълен член	гра·бе·жът
мн.ч.		гра·бе·жи
	членувано	гра·бе·жи·те
бройна форма		гра·бе·жа
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Отнемане на чужда собственост насила или със заплаха

Превод

английски: pillage (en), plunder (en), despoliation (en), rapine (en), robbery (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: saccheggio испански: saqueo, pillaje италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Plünderung, der Raub норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: soygun унгарски: [[]] фински: [[]] френски: rapine холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• грабителство, обир, кражба, ограбване, похитяване, похищение, плячкосване, хищничество, задигане, отмъкване, хайдутлук
• разбойничество, обирничество
• разграбване, разхищение