глупец

глупец (български)

глупец ±

ед.ч.		глу·пец
	непълен член	глу·пе·ца
	пълен член	глу·пе·цът
мн.ч.		глуп·ци
	членувано	глуп·ци·те
бройна форма		глуп·ци
звателна форма		глу·пе·цо

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 8a

1. Остар. Глупак.

Превод

английски: fool (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: asinus (la) македонски: глупак (mk), абдал (mk)

немски: Dummkopf (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: aptal (tr), şapşal (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• глупак, тъпак, гламав, хапльо, малоумен, абдал, ахмак, будала, глупав, глуповат, възглупав, говедо, пън, дърво, кютюк, дурак, тиквеник, бунак, тъпанар, тапир