глог

глог (български)

глог ±

ед.ч.		глог
	непълен член	гло·га
	пълен член	гло·гът
мн.ч.		гло·го·ве
	членувано	гло·го·ве·те
бройна форма		гло·га
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Бодлив храст или дърво с длановидно или пересто изрязани листа, с бели или розови цветове и месести червени или черни дребни плодове, които се ядат.
2. Само ед. Събир. Много глогове, израсли на едно място.
3. Само ед. Събир. Плодовете на този храст; глогина, глогинка.
4. Само ед. Бот. Род бодливи храсти или дръвчета от семейство розоцветни.

Етимология

ст.-бълг. глогъ, гложїе (Ман.) Сродни форми: сърбохърв. глог, словен. glog, чеш. hloh „трънка, Prunus spinosa“, пол. głóg, г.-луж. hłohonc „трън“, д.-луж. głog, рус. глог „дрян, Cornus sanguinea“, укр. глiг, род.п. глогу „глог“. Праслав. *glogъ е вероятно свързана със старогръц. γλῶχες „царевична коса“, γλωχίς „острие“, γλῶσσα, γλῶττα „език“ от корен *glōgh-. В повечето европейски езици се нарича „бял трън“. Среща се в МИ Гложене, Глогощица, Гложен дол, Глоговец.

Фразеологични изрази

◊ От трън <та> на глог. Разг. От по-малко зло към по-голямо.

Превод

английски: hawthorn (en) гръцки: λευκάγγατο (el) испански: espino albar, majuelo италиански: biancospino (it) немски: Weißdorn (de), Hagedorn (de) руски: боярышник (ru) добавете превод на друг език тук [[]]

словашки: hloh (sk) словенски: glog (sl) сръбски: глог (sr) турски: akdiken (tr) украински: глiг (uk) френски: aubépine хърватски: glog (hr) чешки: hloh (cs)