гладувам

Български

гладувам

Сегашно време	гла·ду·вам
Мин. св. време	гла·ду·вах
Мин. несв. време	гла·ду·вах
Повел. наклонение	гла·ду·вай
Мин. страд. причастие	гла·ду·ван
Мин. деят. св. причастие	гла·ду·вал
Мин. деят. несв. причастие	гла·ду·вал
Сегашно деят. причастие	гла·ду·ващ
Деепричастие	гла·ду·вай·ки
Всички форми
[редактиране]

Глагол, тип 186, несвършен вид

(класификация — ?)

1. Бивам гладен, търпя глад.
2. Лишен съм по-продължително време от възможността да ям; нямам храна.

Синоними

• недояждам, бедствувам, нямам какво да ям
• не се храня, не ям, стоя гладен, изпитвам глад, чувствувам глад, умирам от глад

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]