гарант

Български

гарант ±

ед.ч.		га·рант
	непълен член	га·ран·та
	пълен член	га·ран·тът
мн.ч.		га·ран·ти
	членувано	га·ран·ти·те
бройна форма		га·ран·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Лице, което дава гаранция за някого или нещо; поръчител.

Етимология

От френски garant през немски Garant.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: guarantor, warrantor испански: garante, segurador италиански: [[]] добавете превод на друг език тук [[]]

немски: der Garant руски: гара́нт, поручи́тель френски: garant

Синоними

• поръчител

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}