въстаник

въстаник (български)

въстаник ±

ед.ч.		въс·та·ник
	непълен член	въс·та·ни·ка
	пълен член	въс·та·ни·кът
мн.ч.		въс·та·ни·ци
	членувано	въс·та·ни·ци·те
бройна форма		въс·та·ни·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

1. Участник във въстание, бунтовник, комита, революционер, четник (същ.) метежник, размирник.

Превод

английски: insurgent арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: insurgente италиански: insorto китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Aufständischer норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: повста́нец словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: isyancı унгарски: [[]] фински: [[]] френски: insurgé холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• бунтовник, комита, революционер, четник
• метежник, размирник