възпитаник

възпитаник (български)

възпитаник ±

ед.ч.		въз·пи·та·ник
	непълен член	въз·пи·та·ни·ка
	пълен член	въз·пи·та·ни·кът
мн.ч.		въз·пи·та·ни·ци
	членувано	въз·пи·та·ни·ци·те
бройна форма		—
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

1. Този, когото възпитавам, уча.
2. Лице, което е получило или получава образованието си в дадено учебно заведение, по отношение на самото учебно заведение.

Превод

английски: graduate (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: graduado италиански: laureato китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Absolvent (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: воспитанник (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: mezun (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: licencié холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• ученик, питомец
• последовател, адепт