внук

Български

внук ±

ед.ч.		внук
	непълен член	вну·ка
	пълен член	вну·кът
мн.ч.		вну·ци
	членувано	вну·ци·те
бройна форма		вну·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

Син на сина или дъщерята.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: grandson (en) испански: nieto (es) италиански: nipote (it)

немски: der Enkel, der Enkelsohn (de) руски: внук (ru) турски: torun (tr) френски: petit-fils (fr)

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}

Други

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.