взлом

Български

взлом ±

ед.ч.		взлом
	непълен член	взло·ма
	пълен член	взло·мът
мн.ч.		взло·мо·ве
	членувано	взло·мо·ве·те
бройна форма		взло·ма
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

Разбиване, счупване на врата, прозорец и др. под., с цел да се проникне в помещение или превозно средство и да се извърши кражба.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: ср. р. o ср. р. de morada италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

сила, натиск, пристъп, щурм, атака

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}