взискателен

Български

взискателен ± – словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		взис·ка·те·лен
		непълен член	взис·ка·тел·ния
		пълен член	взис·ка·тел·ни·ят
	ж. р.		взис·ка·тел·на
		членувано	взис·ка·тел·на·та
	ср. р.		взис·ка·тел·но
		членувано	взис·ка·тел·но·то
мн. ч.			взис·ка·тел·ни
		членувано	взис·ка·тел·ни·те

Прилагателно име, тип 79

1. Взискателна, взискателно, мн. взискателни, прил. Който има високи изисквания; придирчив, строг. Този преподавател е много взискателен на изпит. Трябва да бъдеш по-взискателен към себе си.

същ. взискателност, взискателността, ж. Проявявам взискателност.

Синоними

• придирчив, строг, сериозен, претенциозен, изискващ, педант, формалист, прецизен, точен, акуратен, съвестен, внимателен
• методичен, изискан
• капризен
• злояд

Превод

Преводи

английски: exacting, exigent арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: exigente италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: anspruchsvoll норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: exigeant холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]