вятър

вятър (български)

вятър ±

ед.ч.		вя·тър
	непълен член	вя·тъ·ра
	пълен член	вя·тъ·рът
мн.ч.		вет·ро·ве
	членувано	вет·ро·ве·те
бройна форма		вя·тъ·ра
звателна форма		вет·ре

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 4

Бързо движение на въздушни маси в хоризонтално направление.

Етимология

старобълг. вѣтръ: лит. vėtra „буря“ > вея

Превод

английски: wind (en), breeze (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: viento (es) италиански: vento (it) китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Wind (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: ветер (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: rüzgâr (tr), yel (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: vent (fr) холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• вихър, вихрушка, виелица, ураган, буря, хала
• дреболия, нищожност, незначителност, нищо