вето

вето (български)

вето ±

ед.ч.		ве·то
	членувано	ве·то·то
мн.ч.		ве·та
	членувано	ве·та·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 54

1. регламентирано право на противопоставяне или отлагане на дадено решение.

Превод

английски: veto (en) датски: veto естонски: veto испански: veto италиански: [[]] латински: veto

немски: das Veto нидерландски: veto норвежки: veto руски: вето френски: veto