бунтовен

Български

бунтовен ± – словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		бун·то·вен
		непълен член	бун·тов·ния
		пълен член	бун·тов·ни·ят
	ж. р.		бун·тов·на
		членувано	бун·тов·на·та
	ср. р.		бун·тов·но
		членувано	бун·тов·но·то
мн. ч.			бун·тов·ни
		членувано	бун·тов·ни·те

Прилагателно име, тип 79

1. Който се бунтува, участвува в бунт, призовава към бунт.

Синоними

• метежен, размирен, смутен
• бунтовнически, разбунтуван

Превод

английски: rebellious, seditious, mutinous арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: rebelde, sedicioso италиански: ribelle китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: rebellisch норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: мяте́жный, бунта́рский словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: asi унгарски: [[]] фински: [[]] френски: rebelle, rétif, séditieux холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]