бунтарство

Български

бунтарство ±

ед.ч.		бун·тар·с·т·во
	членувано	бун·тар·с·т·во·то
мн.ч.		бун·тар·с·т·ва
	членувано	бун·тар·с·т·ва·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 54

1. Бунтарство е акт на неподчинение или съпротива срещу установени правила, авторитети или социални норми. То може да се прояви в различни форми, включително протест, революция или индивидуално поведение, което отхвърля конформизма.

Превод

Преводи

английски: rebellion арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

въстание, бунт, бунтарски дух