бунар

Български

бунар ±

ед.ч.		бу·нар
	непълен член	бу·на·ра
	пълен член	бу·на·рът
мн.ч.		бу·на·ри
	членувано	бу·на·ри·те
бройна форма		бу·на·ра
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Място от което извира вода, извор.
2. Кладенец.

Етимология

дитур „pınar“

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: spring well арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: pınar унгарски: [[]] фински: lähde френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: zdenac чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

кладенец, геран, излак

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}