бакшиш

Български

бакшиш ±

ед.ч.		бак·шиш
	непълен член	бак·ши·ша
	пълен член	бак·ши·шът
мн.ч.		бак·ши·ши
	членувано	бак·ши·ши·те
бройна форма		бак·ши·ша
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Простонар. Обикновено неголяма сума, която се дава за направена услуга свръх онова, което се заплаща редовно.
2. Остар. и диал. Подарък, дар.
3. Диал. Награда.

Етимология

от перс. بڧشيش „подарък“, през тур. bahşiş.

Превод

Преводи

английски: ср. р. арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: ср. р. датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: propina италиански: mancia китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: ср. р. норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: чаевы́е словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: ср. р. тайландски: [[]] турски: ср. р. унгарски: [[]] фински: [[]] френски: ср. р. холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• подарък, дар, възнаграждение, почерпушка
• подкуп, рушвет