аренда

аренда (български)

аренда ±

ед.ч.		арен·да
	членувано	арен·да·та
мн.ч.		арен·ди
	членувано	арен·ди·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип

1. Наемане на недвижим имот (главно земя) за временно ползуване на договорни начала срещу заплащане в пари, натура или труд.

Превод

английски: lease гръцки: εκμίσθωση испански: contrato de arrendamiento италиански: [[]]

немски: die Pacht руски: аре́нда турски: [[]] френски: bail