аорист
Облик
аорист (български)
| ед.ч. | ао·рист | |
|---|---|---|
| непълен член | ао·рис·та | |
| пълен член | ао·рис·тът | |
| мн.ч. | ао·рис·ти | |
| членувано | ао·рис·ти·те | |
| бройна форма | ао·рис·та | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Минало свършено време.
Етимология
От гръцки ἀόριστος- безграничен, неопределен.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними