авторитет

авторитет (български)

авторитет ±

ед.ч.		ав·то·ри·тет
	непълен член	ав·то·ри·те·та
	пълен член	ав·то·ри·те·тът
мн.ч.		ав·то·ри·те·ти
	членувано	ав·то·ри·те·ти·те
бройна форма		ав·то·ри·те·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Признато от другите значение, влияние.
2. Лицето което се ползва от това значение или влияние.

Етимология

латински

Превод

английски: authority, prestige испански: autoridad италиански: autorità

немски: Autorität (die), Ansehen (das) руски: авторите́т турски: otorite, yetki френски: autorité

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.