абсурд

Български

абсурд ±

ед.ч.		аб·сурд
	непълен член	аб·сур·да
	пълен член	аб·сур·дът
мн.ч.		аб·сур·ди
	членувано	аб·сур·ди·те
бройна форма		аб·сур·да
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Ситуация между човека и света, в която човек търси яснота, а света остава безмълвен и неразбираем. Термин с логическа природа и разнообразно предметно приложение.
2. Нещо неестествено, недопустимо и невъзможно.

Етимология

Чрез нем.absurd (17 в.) от лат. absurdus 'несъзвучен', от ab 'от, далеч от' и surdus 'глух'.

Превод

Преводи

английски: ср. р., ср. р., ср. р. арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: ср. р. китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: ср. р., норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: ср. р. португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• абсурдност, глупост, безсмислица, безсмислие, нелепост, нелепица, парадокс, нелогичност
• нелепости, глупости
• глупаво твърдение, неразумна постъпка

Библиография

• „Английски джобен речник. Английско-български, Българско-английски“; „Хеба“; 2012 г.; ISB 978-954-685-618-0, стр. 151