аблаут

Български

аблаут ±

ед.ч.		аб·ла·ут
	непълен член	аб·ла·у·та
	пълен член	аб·ла·у·тът
мн.ч.		аб·ла·у·ти
	членувано	аб·ла·у·ти·те
бройна форма		аб·ла·у·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Промяна, изразяваща се в редуване по определен модел на гласни звукове в глаголни корени; градация, отглас.

Етимология

от немския език - Ablaut

Превод

Преводи

английски: ablaut (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Ablaut (de) м. р. норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: ses değişimi (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]