Шаблон:Словоформи/удивя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола удивя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице уди·вя уди·вим
2 лице уди·виш уди·ви·те
3 лице уди·ви уди·вят


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице уди·вих уди·вих·ме
2 лице уди·ви уди·вих·те
3 лице уди·ви уди·ви·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице уди·вях уди·вях·ме
2 лице уди·ве·ше уди·вях·те
3 лице уди·ве·ше уди·вя·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице удивил съм удивила съм удивило съм удивили сме
2 лице удивил си удивила си удивило си удивили сте
3 лице удивил е удивила е удивило е удивили са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях удивил бях удивила бях удивило бяхме удивили
2 лице беше удивил беше удивила беше удивило бяхте удивили
3 лице беше удивил беше удивила беше удивило бяха удивили


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще удивя ще удивим
2 лице ще удивиш ще удивите
3 лице ще удиви ще удивят


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм удивил ще съм удивила ще съм удивило ще сме удивили
2 лице ще си удивил ще си удивила ще си удивило ще сте удивили
3 лице ще е удивил ще е удивила ще е удивило ще са удивили


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да удивя щяхме да удивим
2 лице щеше да удивиш щяхте да удивите
3 лице щеше да удиви щяха да удивят


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм удивил щях да съм удивила щях да съм удивило щяхме да сме удивили
2 лице щеше да си удивил щеше да си удивила щеше да си удивило щяхте да сте удивили
3 лице щеше да е удивил щеше да е удивила щеше да е удивило щяха да са удивили


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице удивял съм удивяла съм удивяло съм удивели сме
2 лице удивял си удивяла си удивяло си удивели сте
3 лице удивял (е) удивяла (е) удивяло (е) удивели (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице удивил съм удивила съм удивило съм удивили сме
2 лице удивил си удивила си удивило си удивили сте
3 лице удивил (е) удивила (е) удивило (е) удивили (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм удивил била съм удивила било съм удивило били сме удивили
2 лице бил си удивил била си удивила било си удивило били сте удивили
3 лице бил (е) удивил била (е) удивила било (е) удивило били (са) удивили


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да удивя щяла съм да удивя щяло съм да удивя щели сме да удивим
2 лице щял си да удивиш щяла си да удивиш щяло си да удивиш щели сте да удивите
3 лице щял (е) да удиви щяла (е) да удиви щяло (е) да удиви щели (са) да удивят


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм удивил щяла съм да съм удивила щяло съм да съм удивило щели сме да сме удивили
2 лице щял си да си удивил щяла си да си удивила щяло си да си удивило щели сте да сте удивили
3 лице щял (е) да е удивил щяла (е) да е удивила щяло (е) да е удивило щели (са) да са удивили


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих удивил бих удивила бих удивило бихме удивили
2 лице би удивил би удивила би удивило бихте удивили
3 лице би удивил би удивила би удивило биха удивили


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
уди·ви уди·ве·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род уди·вен
непълен член уди·ве·ния
пълен член уди·ве·ни·ят
женски род уди·ве·на
членувано уди·ве·на·та
среден род уди·ве·но
членувано уди·ве·но·то
множествено число уди·ве·ни
членувано уди·ве·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род уди·вил
непълен член уди·ви·лия
пълен член уди·ви·ли·ят
женски род уди·ви·ла
членувано уди·ви·ла·та
среден род уди·ви·ло
членувано уди·ви·ло·то
множествено число уди·ви·ли
членувано уди·ви·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род уди·вял
непълен член уди·вя·лия
пълен член уди·вя·ли·ят
женски род уди·вя·ла
членувано уди·вя·ла·та
среден род уди·вя·ло
членувано уди·вя·ло·то
множествено число уди·ве·ли
членувано уди·ве·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род уди·вящ
непълен член уди·вя·щия
пълен член уди·вя·щи·ят
женски род уди·вя·ща
членувано уди·вя·ща·та
среден род уди·вя·що
членувано уди·вя·що·то
множествено число уди·вя·щи
членувано уди·вя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

уди·вей·ки