Шаблон:Словоформи/уверя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола уверя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице уве·ря уве·рим
2 лице уве·риш уве·ри·те
3 лице уве·ри уве·рят


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице уве·рих уве·рих·ме
2 лице уве·ри уве·рих·те
3 лице уве·ри уве·ри·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице уве·рях уве·рях·ме
2 лице уве·ре·ше уве·рях·те
3 лице уве·ре·ше уве·ря·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице уверил съм уверила съм уверило съм уверили сме
2 лице уверил си уверила си уверило си уверили сте
3 лице уверил е уверила е уверило е уверили са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях уверил бях уверила бях уверило бяхме уверили
2 лице беше уверил беше уверила беше уверило бяхте уверили
3 лице беше уверил беше уверила беше уверило бяха уверили


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще уверя ще уверим
2 лице ще увериш ще уверите
3 лице ще увери ще уверят


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм уверил ще съм уверила ще съм уверило ще сме уверили
2 лице ще си уверил ще си уверила ще си уверило ще сте уверили
3 лице ще е уверил ще е уверила ще е уверило ще са уверили


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да уверя щяхме да уверим
2 лице щеше да увериш щяхте да уверите
3 лице щеше да увери щяха да уверят


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм уверил щях да съм уверила щях да съм уверило щяхме да сме уверили
2 лице щеше да си уверил щеше да си уверила щеше да си уверило щяхте да сте уверили
3 лице щеше да е уверил щеше да е уверила щеше да е уверило щяха да са уверили


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице уверял съм уверяла съм уверяло съм уверели сме
2 лице уверял си уверяла си уверяло си уверели сте
3 лице уверял (е) уверяла (е) уверяло (е) уверели (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице уверил съм уверила съм уверило съм уверили сме
2 лице уверил си уверила си уверило си уверили сте
3 лице уверил (е) уверила (е) уверило (е) уверили (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм уверил била съм уверила било съм уверило били сме уверили
2 лице бил си уверил била си уверила било си уверило били сте уверили
3 лице бил (е) уверил била (е) уверила било (е) уверило били (са) уверили


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да уверя щяла съм да уверя щяло съм да уверя щели сме да уверим
2 лице щял си да увериш щяла си да увериш щяло си да увериш щели сте да уверите
3 лице щял (е) да увери щяла (е) да увери щяло (е) да увери щели (са) да уверят


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм уверил щяла съм да съм уверила щяло съм да съм уверило щели сме да сме уверили
2 лице щял си да си уверил щяла си да си уверила щяло си да си уверило щели сте да сте уверили
3 лице щял (е) да е уверил щяла (е) да е уверила щяло (е) да е уверило щели (са) да са уверили


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих уверил бих уверила бих уверило бихме уверили
2 лице би уверил би уверила би уверило бихте уверили
3 лице би уверил би уверила би уверило биха уверили


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
уве·ри уве·ре·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род уве·рен
непълен член уве·ре·ния
пълен член уве·ре·ни·ят
женски род уве·ре·на
членувано уве·ре·на·та
среден род уве·ре·но
членувано уве·ре·но·то
множествено число уве·ре·ни
членувано уве·ре·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род уве·рил
непълен член уве·ри·лия
пълен член уве·ри·ли·ят
женски род уве·ри·ла
членувано уве·ри·ла·та
среден род уве·ри·ло
членувано уве·ри·ло·то
множествено число уве·ри·ли
членувано уве·ри·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род уве·рял
непълен член уве·ря·лия
пълен член уве·ря·ли·ят
женски род уве·ря·ла
членувано уве·ря·ла·та
среден род уве·ря·ло
членувано уве·ря·ло·то
множествено число уве·ре·ли
членувано уве·ре·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род уве·рящ
непълен член уве·ря·щия
пълен член уве·ря·щи·ят
женски род уве·ря·ща
членувано уве·ря·ща·та
среден род уве·ря·що
членувано уве·ря·що·то
множествено число уве·ря·щи
членувано уве·ря·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

уве·рей·ки