Шаблон:Словоформи/самообвинявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола самообвинявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице са·мо·об·ви·ня·вам са·мо·об·ви·ня·ва·ме
2 лице са·мо·об·ви·ня·ваш са·мо·об·ви·ня·ва·те
3 лице са·мо·об·ви·ня·ва са·мо·об·ви·ня·ват


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице са·мо·об·ви·ня·вах са·мо·об·ви·ня·вах·ме
2 лице са·мо·об·ви·ня·ва са·мо·об·ви·ня·вах·те
3 лице са·мо·об·ви·ня·ва са·мо·об·ви·ня·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице са·мо·об·ви·ня·вах са·мо·об·ви·ня·вах·ме
2 лице са·мо·об·ви·ня·ва·ше са·мо·об·ви·ня·вах·те
3 лице са·мо·об·ви·ня·ва·ше са·мо·об·ви·ня·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самообвинявал съм самообвинявала съм самообвинявало съм самообвинявали сме
2 лице самообвинявал си самообвинявала си самообвинявало си самообвинявали сте
3 лице самообвинявал е самообвинявала е самообвинявало е самообвинявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях самообвинявал бях самообвинявала бях самообвинявало бяхме самообвинявали
2 лице беше самообвинявал беше самообвинявала беше самообвинявало бяхте самообвинявали
3 лице беше самообвинявал беше самообвинявала беше самообвинявало бяха самообвинявали


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще самообвинявам ще самообвиняваме
2 лице ще самообвиняваш ще самообвинявате
3 лице ще самообвинява ще самообвиняват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм самообвинявал ще съм самообвинявала ще съм самообвинявало ще сме самообвинявали
2 лице ще си самообвинявал ще си самообвинявала ще си самообвинявало ще сте самообвинявали
3 лице ще е самообвинявал ще е самообвинявала ще е самообвинявало ще са самообвинявали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да самообвинявам щяхме да самообвиняваме
2 лице щеше да самообвиняваш щяхте да самообвинявате
3 лице щеше да самообвинява щяха да самообвиняват


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм самообвинявал щях да съм самообвинявала щях да съм самообвинявало щяхме да сме самообвинявали
2 лице щеше да си самообвинявал щеше да си самообвинявала щеше да си самообвинявало щяхте да сте самообвинявали
3 лице щеше да е самообвинявал щеше да е самообвинявала щеше да е самообвинявало щяха да са самообвинявали


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самообвинявал съм самообвинявала съм самообвинявало съм самообвинявали сме
2 лице самообвинявал си самообвинявала си самообвинявало си самообвинявали сте
3 лице самообвинявал (е) самообвинявала (е) самообвинявало (е) самообвинявали (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самообвинявал съм самообвинявала съм самообвинявало съм самообвинявали сме
2 лице самообвинявал си самообвинявала си самообвинявало си самообвинявали сте
3 лице самообвинявал (е) самообвинявала (е) самообвинявало (е) самообвинявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм самообвинявал била съм самообвинявала било съм самообвинявало били сме самообвинявали
2 лице бил си самообвинявал била си самообвинявала било си самообвинявало били сте самообвинявали
3 лице бил (е) самообвинявал била (е) самообвинявала било (е) самообвинявало били (са) самообвинявали


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да самообвинявам щяла съм да самообвинявам щяло съм да самообвинявам щели сме да самообвиняваме
2 лице щял си да самообвиняваш щяла си да самообвиняваш щяло си да самообвиняваш щели сте да самообвинявате
3 лице щял (е) да самообвинява щяла (е) да самообвинява щяло (е) да самообвинява щели (са) да самообвиняват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм самообвинявал щяла съм да съм самообвинявала щяло съм да съм самообвинявало щели сме да сме самообвинявали
2 лице щял си да си самообвинявал щяла си да си самообвинявала щяло си да си самообвинявало щели сте да сте самообвинявали
3 лице щял (е) да е самообвинявал щяла (е) да е самообвинявала щяло (е) да е самообвинявало щели (са) да са самообвинявали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих самообвинявал бих самообвинявала бих самообвинявало бихме самообвинявали
2 лице би самообвинявал би самообвинявала би самообвинявало бихте самообвинявали
3 лице би самообвинявал би самообвинявала би самообвинявало биха самообвинявали


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
са·мо·об·ви·ня·вай са·мо·об·ви·ня·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род са·мо·об·ви·ня·ван
непълен член са·мо·об·ви·ня·ва·ния
пълен член са·мо·об·ви·ня·ва·ни·ят
женски род са·мо·об·ви·ня·ва·на
членувано са·мо·об·ви·ня·ва·на·та
среден род са·мо·об·ви·ня·ва·но
членувано са·мо·об·ви·ня·ва·но·то
множествено число са·мо·об·ви·ня·ва·ни
членувано са·мо·об·ви·ня·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род са·мо·об·ви·ня·вал
непълен член са·мо·об·ви·ня·ва·лия
пълен член са·мо·об·ви·ня·ва·ли·ят
женски род са·мо·об·ви·ня·ва·ла
членувано са·мо·об·ви·ня·ва·ла·та
среден род са·мо·об·ви·ня·ва·ло
членувано са·мо·об·ви·ня·ва·ло·то
множествено число са·мо·об·ви·ня·ва·ли
членувано са·мо·об·ви·ня·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род са·мо·об·ви·ня·вал
непълен член са·мо·об·ви·ня·ва·лия
пълен член са·мо·об·ви·ня·ва·ли·ят
женски род са·мо·об·ви·ня·ва·ла
членувано са·мо·об·ви·ня·ва·ла·та
среден род са·мо·об·ви·ня·ва·ло
членувано са·мо·об·ви·ня·ва·ло·то
множествено число са·мо·об·ви·ня·ва·ли
членувано са·мо·об·ви·ня·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род са·мо·об·ви·ня·ващ
непълен член са·мо·об·ви·ня·ва·щия
пълен член са·мо·об·ви·ня·ва·щи·ят
женски род са·мо·об·ви·ня·ва·ща
членувано са·мо·об·ви·ня·ва·ща·та
среден род са·мо·об·ви·ня·ва·що
членувано са·мо·об·ви·ня·ва·що·то
множествено число са·мо·об·ви·ня·ва·щи
членувано са·мо·об·ви·ня·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

са·мо·об·ви·ня·вай·ки