Шаблон:Словоформи/прозвънтя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола прозвънтя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице проз·вън·тя проз·вън·тим
2 лице проз·вън·тиш проз·вън·ти·те
3 лице проз·вън·ти проз·вън·тят


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице проз·вън·тях проз·вън·тях·ме
2 лице проз·вън·тя проз·вън·тях·те
3 лице проз·вън·тя проз·вън·тя·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице проз·вън·тях проз·вън·тях·ме
2 лице проз·вън·те·ше проз·вън·тях·те
3 лице проз·вън·те·ше проз·вън·тя·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прозвънтял съм прозвънтяла съм прозвънтяло съм прозвънтели сме
2 лице прозвънтял си прозвънтяла си прозвънтяло си прозвънтели сте
3 лице прозвънтял е прозвънтяла е прозвънтяло е прозвънтели са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях прозвънтял бях прозвънтяла бях прозвънтяло бяхме прозвънтели
2 лице беше прозвънтял беше прозвънтяла беше прозвънтяло бяхте прозвънтели
3 лице беше прозвънтял беше прозвънтяла беше прозвънтяло бяха прозвънтели


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще прозвънтя ще прозвънтим
2 лице ще прозвънтиш ще прозвънтите
3 лице ще прозвънти ще прозвънтят


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм прозвънтял ще съм прозвънтяла ще съм прозвънтяло ще сме прозвънтели
2 лице ще си прозвънтял ще си прозвънтяла ще си прозвънтяло ще сте прозвънтели
3 лице ще е прозвънтял ще е прозвънтяла ще е прозвънтяло ще са прозвънтели


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да прозвънтя щяхме да прозвънтим
2 лице щеше да прозвънтиш щяхте да прозвънтите
3 лице щеше да прозвънти щяха да прозвънтят


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм прозвънтял щях да съм прозвънтяла щях да съм прозвънтяло щяхме да сме прозвънтели
2 лице щеше да си прозвънтял щеше да си прозвънтяла щеше да си прозвънтяло щяхте да сте прозвънтели
3 лице щеше да е прозвънтял щеше да е прозвънтяла щеше да е прозвънтяло щяха да са прозвънтели


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прозвънтял съм прозвънтяла съм прозвънтяло съм прозвънтели сме
2 лице прозвънтял си прозвънтяла си прозвънтяло си прозвънтели сте
3 лице прозвънтял (е) прозвънтяла (е) прозвънтяло (е) прозвънтели (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прозвънтял съм прозвънтяла съм прозвънтяло съм прозвънтели сме
2 лице прозвънтял си прозвънтяла си прозвънтяло си прозвънтели сте
3 лице прозвънтял (е) прозвънтяла (е) прозвънтяло (е) прозвънтели (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм прозвънтял била съм прозвънтяла било съм прозвънтяло били сме прозвънтели
2 лице бил си прозвънтял била си прозвънтяла било си прозвънтяло били сте прозвънтели
3 лице бил (е) прозвънтял била (е) прозвънтяла било (е) прозвънтяло били (са) прозвънтели


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да прозвънтя щяла съм да прозвънтя щяло съм да прозвънтя щели сме да прозвънтим
2 лице щял си да прозвънтиш щяла си да прозвънтиш щяло си да прозвънтиш щели сте да прозвънтите
3 лице щял (е) да прозвънти щяла (е) да прозвънти щяло (е) да прозвънти щели (са) да прозвънтят


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм прозвънтял щяла съм да съм прозвънтяла щяло съм да съм прозвънтяло щели сме да сме прозвънтели
2 лице щял си да си прозвънтял щяла си да си прозвънтяла щяло си да си прозвънтяло щели сте да сте прозвънтели
3 лице щял (е) да е прозвънтял щяла (е) да е прозвънтяла щяло (е) да е прозвънтяло щели (са) да са прозвънтели


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих прозвънтял бих прозвънтяла бих прозвънтяло бихме прозвънтели
2 лице би прозвънтял би прозвънтяла би прозвънтяло бихте прозвънтели
3 лице би прозвънтял би прозвънтяла би прозвънтяло биха прозвънтели


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
проз·вън·ти проз·вън·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род проз·вън·тян
непълен член проз·вън·тя·ния
пълен член проз·вън·тя·ни·ят
женски род проз·вън·тя·на
членувано проз·вън·тя·на·та
среден род проз·вън·тя·но
членувано проз·вън·тя·но·то
множествено число проз·вън·те·ни
членувано проз·вън·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род проз·вън·тял
непълен член проз·вън·те·лия
пълен член проз·вън·те·ли·ят
женски род проз·вън·тя·ла
членувано проз·вън·тя·ла·та
среден род проз·вън·тя·ло
членувано проз·вън·тя·ло·то
множествено число проз·вън·те·ли
членувано проз·вън·те·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род проз·вън·тял
непълен член проз·вън·тя·лия
пълен член проз·вън·тя·ли·ят
женски род проз·вън·тя·ла
членувано проз·вън·тя·ла·та
среден род проз·вън·тя·ло
членувано проз·вън·тя·ло·то
множествено число проз·вън·те·ли
членувано проз·вън·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род проз·вън·тящ
непълен член проз·вън·тя·щия
пълен член проз·вън·тя·щи·ят
женски род проз·вън·тя·ща
членувано проз·вън·тя·ща·та
среден род проз·вън·тя·що
членувано проз·вън·тя·що·то
множествено число проз·вън·тя·щи
членувано проз·вън·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

проз·вън·тей·ки