Шаблон:Словоформи/прогласявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола прогласявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице прог·ла·ся·вам прог·ла·ся·ва·ме
2 лице прог·ла·ся·ваш прог·ла·ся·ва·те
3 лице прог·ла·ся·ва прог·ла·ся·ват


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице прог·ла·ся·вах прог·ла·ся·вах·ме
2 лице прог·ла·ся·ва прог·ла·ся·вах·те
3 лице прог·ла·ся·ва прог·ла·ся·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице прог·ла·ся·вах прог·ла·ся·вах·ме
2 лице прог·ла·ся·ва·ше прог·ла·ся·вах·те
3 лице прог·ла·ся·ва·ше прог·ла·ся·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прогласявал съм прогласявала съм прогласявало съм прогласявали сме
2 лице прогласявал си прогласявала си прогласявало си прогласявали сте
3 лице прогласявал е прогласявала е прогласявало е прогласявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях прогласявал бях прогласявала бях прогласявало бяхме прогласявали
2 лице беше прогласявал беше прогласявала беше прогласявало бяхте прогласявали
3 лице беше прогласявал беше прогласявала беше прогласявало бяха прогласявали


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще прогласявам ще прогласяваме
2 лице ще прогласяваш ще прогласявате
3 лице ще прогласява ще прогласяват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм прогласявал ще съм прогласявала ще съм прогласявало ще сме прогласявали
2 лице ще си прогласявал ще си прогласявала ще си прогласявало ще сте прогласявали
3 лице ще е прогласявал ще е прогласявала ще е прогласявало ще са прогласявали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да прогласявам щяхме да прогласяваме
2 лице щеше да прогласяваш щяхте да прогласявате
3 лице щеше да прогласява щяха да прогласяват


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм прогласявал щях да съм прогласявала щях да съм прогласявало щяхме да сме прогласявали
2 лице щеше да си прогласявал щеше да си прогласявала щеше да си прогласявало щяхте да сте прогласявали
3 лице щеше да е прогласявал щеше да е прогласявала щеше да е прогласявало щяха да са прогласявали


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прогласявал съм прогласявала съм прогласявало съм прогласявали сме
2 лице прогласявал си прогласявала си прогласявало си прогласявали сте
3 лице прогласявал (е) прогласявала (е) прогласявало (е) прогласявали (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прогласявал съм прогласявала съм прогласявало съм прогласявали сме
2 лице прогласявал си прогласявала си прогласявало си прогласявали сте
3 лице прогласявал (е) прогласявала (е) прогласявало (е) прогласявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм прогласявал била съм прогласявала било съм прогласявало били сме прогласявали
2 лице бил си прогласявал била си прогласявала било си прогласявало били сте прогласявали
3 лице бил (е) прогласявал била (е) прогласявала било (е) прогласявало били (са) прогласявали


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да прогласявам щяла съм да прогласявам щяло съм да прогласявам щели сме да прогласяваме
2 лице щял си да прогласяваш щяла си да прогласяваш щяло си да прогласяваш щели сте да прогласявате
3 лице щял (е) да прогласява щяла (е) да прогласява щяло (е) да прогласява щели (са) да прогласяват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм прогласявал щяла съм да съм прогласявала щяло съм да съм прогласявало щели сме да сме прогласявали
2 лице щял си да си прогласявал щяла си да си прогласявала щяло си да си прогласявало щели сте да сте прогласявали
3 лице щял (е) да е прогласявал щяла (е) да е прогласявала щяло (е) да е прогласявало щели (са) да са прогласявали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих прогласявал бих прогласявала бих прогласявало бихме прогласявали
2 лице би прогласявал би прогласявала би прогласявало бихте прогласявали
3 лице би прогласявал би прогласявала би прогласявало биха прогласявали


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
прог·ла·ся·вай прог·ла·ся·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род прог·ла·ся·ван
непълен член прог·ла·ся·ва·ния
пълен член прог·ла·ся·ва·ни·ят
женски род прог·ла·ся·ва·на
членувано прог·ла·ся·ва·на·та
среден род прог·ла·ся·ва·но
членувано прог·ла·ся·ва·но·то
множествено число прог·ла·ся·ва·ни
членувано прог·ла·ся·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род прог·ла·ся·вал
непълен член прог·ла·ся·ва·лия
пълен член прог·ла·ся·ва·ли·ят
женски род прог·ла·ся·ва·ла
членувано прог·ла·ся·ва·ла·та
среден род прог·ла·ся·ва·ло
членувано прог·ла·ся·ва·ло·то
множествено число прог·ла·ся·ва·ли
членувано прог·ла·ся·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род прог·ла·ся·вал
непълен член прог·ла·ся·ва·лия
пълен член прог·ла·ся·ва·ли·ят
женски род прог·ла·ся·ва·ла
членувано прог·ла·ся·ва·ла·та
среден род прог·ла·ся·ва·ло
членувано прог·ла·ся·ва·ло·то
множествено число прог·ла·ся·ва·ли
членувано прог·ла·ся·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род прог·ла·ся·ващ
непълен член прог·ла·ся·ва·щия
пълен член прог·ла·ся·ва·щи·ят
женски род прог·ла·ся·ва·ща
членувано прог·ла·ся·ва·ща·та
среден род прог·ла·ся·ва·що
членувано прог·ла·ся·ва·що·то
множествено число прог·ла·ся·ва·щи
членувано прог·ла·ся·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

прог·ла·ся·вай·ки