Шаблон:Словоформи/наумя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола наумя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице на·у·мя на·у·мим
2 лице на·у·миш на·у·ми·те
3 лице на·у·ми на·у·мят


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице на·у·мих на·у·мих·ме
2 лице на·у·ми на·у·мих·те
3 лице на·у·ми на·у·ми·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице на·у·мях на·у·мях·ме
2 лице на·у·ме·ше на·у·мях·те
3 лице на·у·ме·ше на·у·мя·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наумил съм наумила съм наумило съм наумили сме
2 лице наумил си наумила си наумило си наумили сте
3 лице наумил е наумила е наумило е наумили са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях наумил бях наумила бях наумило бяхме наумили
2 лице беше наумил беше наумила беше наумило бяхте наумили
3 лице беше наумил беше наумила беше наумило бяха наумили


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще наумя ще наумим
2 лице ще наумиш ще наумите
3 лице ще науми ще наумят


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм наумил ще съм наумила ще съм наумило ще сме наумили
2 лице ще си наумил ще си наумила ще си наумило ще сте наумили
3 лице ще е наумил ще е наумила ще е наумило ще са наумили


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да наумя щяхме да наумим
2 лице щеше да наумиш щяхте да наумите
3 лице щеше да науми щяха да наумят


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм наумил щях да съм наумила щях да съм наумило щяхме да сме наумили
2 лице щеше да си наумил щеше да си наумила щеше да си наумило щяхте да сте наумили
3 лице щеше да е наумил щеше да е наумила щеше да е наумило щяха да са наумили


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наумял съм наумяла съм наумяло съм наумели сме
2 лице наумял си наумяла си наумяло си наумели сте
3 лице наумял (е) наумяла (е) наумяло (е) наумели (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наумил съм наумила съм наумило съм наумили сме
2 лице наумил си наумила си наумило си наумили сте
3 лице наумил (е) наумила (е) наумило (е) наумили (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм наумил била съм наумила било съм наумило били сме наумили
2 лице бил си наумил била си наумила било си наумило били сте наумили
3 лице бил (е) наумил била (е) наумила било (е) наумило били (са) наумили


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да наумя щяла съм да наумя щяло съм да наумя щели сме да наумим
2 лице щял си да наумиш щяла си да наумиш щяло си да наумиш щели сте да наумите
3 лице щял (е) да науми щяла (е) да науми щяло (е) да науми щели (са) да наумят


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм наумил щяла съм да съм наумила щяло съм да съм наумило щели сме да сме наумили
2 лице щял си да си наумил щяла си да си наумила щяло си да си наумило щели сте да сте наумили
3 лице щял (е) да е наумил щяла (е) да е наумила щяло (е) да е наумило щели (са) да са наумили


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих наумил бих наумила бих наумило бихме наумили
2 лице би наумил би наумила би наумило бихте наумили
3 лице би наумил би наумила би наумило биха наумили


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
на·у·ми на·у·ме·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род на·у·мен
непълен член на·у·ме·ния
пълен член на·у·ме·ни·ят
женски род на·у·ме·на
членувано на·у·ме·на·та
среден род на·у·ме·но
членувано на·у·ме·но·то
множествено число на·у·ме·ни
членувано на·у·ме·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род на·у·мил
непълен член на·у·ми·лия
пълен член на·у·ми·ли·ят
женски род на·у·ми·ла
членувано на·у·ми·ла·та
среден род на·у·ми·ло
членувано на·у·ми·ло·то
множествено число на·у·ми·ли
членувано на·у·ми·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род на·у·мял
непълен член на·у·мя·лия
пълен член на·у·мя·ли·ят
женски род на·у·мя·ла
членувано на·у·мя·ла·та
среден род на·у·мя·ло
членувано на·у·мя·ло·то
множествено число на·у·ме·ли
членувано на·у·ме·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род на·у·мящ
непълен член на·у·мя·щия
пълен член на·у·мя·щи·ят
женски род на·у·мя·ща
членувано на·у·мя·ща·та
среден род на·у·мя·що
членувано на·у·мя·що·то
множествено число на·у·мя·щи
членувано на·у·мя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

на·у·мей·ки