Шаблон:Словоформи/изповядвам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изповядвам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·по·вяд·вам из·по·вяд·ва·ме
2 лице из·по·вяд·ваш из·по·вяд·ва·те
3 лице из·по·вяд·ва из·по·вяд·ват


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·по·вяд·вах из·по·вяд·вах·ме
2 лице из·по·вяд·ва из·по·вяд·вах·те
3 лице из·по·вяд·ва из·по·вяд·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·по·вяд·вах из·по·вяд·вах·ме
2 лице из·по·вяд·ва·ше из·по·вяд·вах·те
3 лице из·по·вяд·ва·ше из·по·вяд·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изповядвал съм изповядвала съм изповядвало съм изповядвали сме
2 лице изповядвал си изповядвала си изповядвало си изповядвали сте
3 лице изповядвал е изповядвала е изповядвало е изповядвали са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изповядвал бях изповядвала бях изповядвало бяхме изповядвали
2 лице беше изповядвал беше изповядвала беше изповядвало бяхте изповядвали
3 лице беше изповядвал беше изповядвала беше изповядвало бяха изповядвали


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще изповядвам ще изповядваме
2 лице ще изповядваш ще изповядвате
3 лице ще изповядва ще изповядват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изповядвал ще съм изповядвала ще съм изповядвало ще сме изповядвали
2 лице ще си изповядвал ще си изповядвала ще си изповядвало ще сте изповядвали
3 лице ще е изповядвал ще е изповядвала ще е изповядвало ще са изповядвали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да изповядвам щяхме да изповядваме
2 лице щеше да изповядваш щяхте да изповядвате
3 лице щеше да изповядва щяха да изповядват


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изповядвал щях да съм изповядвала щях да съм изповядвало щяхме да сме изповядвали
2 лице щеше да си изповядвал щеше да си изповядвала щеше да си изповядвало щяхте да сте изповядвали
3 лице щеше да е изповядвал щеше да е изповядвала щеше да е изповядвало щяха да са изповядвали


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изповядвал съм изповядвала съм изповядвало съм изповядвали сме
2 лице изповядвал си изповядвала си изповядвало си изповядвали сте
3 лице изповядвал (е) изповядвала (е) изповядвало (е) изповядвали (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изповядвал съм изповядвала съм изповядвало съм изповядвали сме
2 лице изповядвал си изповядвала си изповядвало си изповядвали сте
3 лице изповядвал (е) изповядвала (е) изповядвало (е) изповядвали (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изповядвал била съм изповядвала било съм изповядвало били сме изповядвали
2 лице бил си изповядвал била си изповядвала било си изповядвало били сте изповядвали
3 лице бил (е) изповядвал била (е) изповядвала било (е) изповядвало били (са) изповядвали


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изповядвам щяла съм да изповядвам щяло съм да изповядвам щели сме да изповядваме
2 лице щял си да изповядваш щяла си да изповядваш щяло си да изповядваш щели сте да изповядвате
3 лице щял (е) да изповядва щяла (е) да изповядва щяло (е) да изповядва щели (са) да изповядват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изповядвал щяла съм да съм изповядвала щяло съм да съм изповядвало щели сме да сме изповядвали
2 лице щял си да си изповядвал щяла си да си изповядвала щяло си да си изповядвало щели сте да сте изповядвали
3 лице щял (е) да е изповядвал щяла (е) да е изповядвала щяло (е) да е изповядвало щели (са) да са изповядвали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изповядвал бих изповядвала бих изповядвало бихме изповядвали
2 лице би изповядвал би изповядвала би изповядвало бихте изповядвали
3 лице би изповядвал би изповядвала би изповядвало биха изповядвали


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
из·по·вяд·вай из·по·вяд·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·по·вяд·ван
непълен член из·по·вяд·ва·ния
пълен член из·по·вяд·ва·ни·ят
женски род из·по·вяд·ва·на
членувано из·по·вяд·ва·на·та
среден род из·по·вяд·ва·но
членувано из·по·вяд·ва·но·то
множествено число из·по·вяд·ва·ни
членувано из·по·вяд·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·по·вяд·вал
непълен член из·по·вяд·ва·лия
пълен член из·по·вяд·ва·ли·ят
женски род из·по·вяд·ва·ла
членувано из·по·вяд·ва·ла·та
среден род из·по·вяд·ва·ло
членувано из·по·вяд·ва·ло·то
множествено число из·по·вяд·ва·ли
членувано из·по·вяд·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·по·вяд·вал
непълен член из·по·вяд·ва·лия
пълен член из·по·вяд·ва·ли·ят
женски род из·по·вяд·ва·ла
членувано из·по·вяд·ва·ла·та
среден род из·по·вяд·ва·ло
членувано из·по·вяд·ва·ло·то
множествено число из·по·вяд·ва·ли
членувано из·по·вяд·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·по·вяд·ващ
непълен член из·по·вяд·ва·щия
пълен член из·по·вяд·ва·щи·ят
женски род из·по·вяд·ва·ща
членувано из·по·вяд·ва·ща·та
среден род из·по·вяд·ва·що
членувано из·по·вяд·ва·що·то
множествено число из·по·вяд·ва·щи
членувано из·по·вяд·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

из·по·вяд·вай·ки