Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изплющя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изплющя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·п·лю·щя из·п·лю·щим
2 лице из·п·лю·щиш из·п·лю·щи·те
3 лице из·п·лю·щи из·п·лю·щят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·п·лю·щях из·п·лю·щях·ме
2 лице из·п·лю·щя из·п·лю·щях·те
3 лице из·п·лю·щя из·п·лю·щя·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·п·лю·щях из·п·лю·щях·ме
2 лице из·п·лю·ще·ше из·п·лю·щях·те
3 лице из·п·лю·ще·ше из·п·лю·щя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изплющял съм изплющяла съм изплющяло съм изплющели сме
2 лице изплющял си изплющяла си изплющяло си изплющели сте
3 лице изплющял е изплющяла е изплющяло е изплющели са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изплющял бях изплющяла бях изплющяло бяхме изплющели
2 лице беше изплющял беше изплющяла беше изплющяло бяхте изплющели
3 лице беше изплющял беше изплющяла беше изплющяло бяха изплющели


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изплющя ще изплющим
2 лице ще изплющиш ще изплющите
3 лице ще изплющи ще изплющят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изплющял ще съм изплющяла ще съм изплющяло ще сме изплющели
2 лице ще си изплющял ще си изплющяла ще си изплющяло ще сте изплющели
3 лице ще е изплющял ще е изплющяла ще е изплющяло ще са изплющели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изплющя щяхме да изплющим
2 лице щеше да изплющиш щяхте да изплющите
3 лице щеше да изплющи щяха да изплющят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изплющял щях да съм изплющяла щях да съм изплющяло щяхме да сме изплющели
2 лице щеше да си изплющял щеше да си изплющяла щеше да си изплющяло щяхте да сте изплющели
3 лице щеше да е изплющял щеше да е изплющяла щеше да е изплющяло щяха да са изплющели


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изплющял съм изплющяла съм изплющяло съм изплющели сме
2 лице изплющял си изплющяла си изплющяло си изплющели сте
3 лице изплющял (е) изплющяла (е) изплющяло (е) изплющели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изплющял съм изплющяла съм изплющяло съм изплющели сме
2 лице изплющял си изплющяла си изплющяло си изплющели сте
3 лице изплющял (е) изплющяла (е) изплющяло (е) изплющели (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изплющял била съм изплющяла било съм изплющяло били сме изплющели
2 лице бил си изплющял била си изплющяла било си изплющяло били сте изплющели
3 лице бил (е) изплющял била (е) изплющяла било (е) изплющяло били (са) изплющели


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изплющя щяла съм да изплющя щяло съм да изплющя щели сме да изплющим
2 лице щял си да изплющиш щяла си да изплющиш щяло си да изплющиш щели сте да изплющите
3 лице щял (е) да изплющи щяла (е) да изплющи щяло (е) да изплющи щели (са) да изплющят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изплющял щяла съм да съм изплющяла щяло съм да съм изплющяло щели сме да сме изплющели
2 лице щял си да си изплющял щяла си да си изплющяла щяло си да си изплющяло щели сте да сте изплющели
3 лице щял (е) да е изплющял щяла (е) да е изплющяла щяло (е) да е изплющяло щели (са) да са изплющели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изплющял бих изплющяла бих изплющяло бихме изплющели
2 лице би изплющял би изплющяла би изплющяло бихте изплющели
3 лице би изплющял би изплющяла би изплющяло биха изплющели


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·п·лю·щи из·п·лю·ще·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·п·лю·щян
непълен член из·п·лю·щя·ния
пълен член из·п·лю·щя·ни·ят
женски род из·п·лю·щя·на
членувано из·п·лю·щя·на·та
среден род из·п·лю·щя·но
членувано из·п·лю·щя·но·то
множествено число из·п·лю·ще·ни
членувано из·п·лю·ще·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·п·лю·щял
непълен член из·п·лю·ще·лия
пълен член из·п·лю·ще·ли·ят
женски род из·п·лю·щя·ла
членувано из·п·лю·щя·ла·та
среден род из·п·лю·щя·ло
членувано из·п·лю·щя·ло·то
множествено число из·п·лю·ще·ли
членувано из·п·лю·ще·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·п·лю·щял
непълен член из·п·лю·щя·лия
пълен член из·п·лю·щя·ли·ят
женски род из·п·лю·щя·ла
членувано из·п·лю·щя·ла·та
среден род из·п·лю·щя·ло
членувано из·п·лю·щя·ло·то
множествено число из·п·лю·ще·ли
членувано из·п·лю·ще·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·п·лю·щящ
непълен член из·п·лю·щя·щия
пълен член из·п·лю·щя·щи·ят
женски род из·п·лю·щя·ща
членувано из·п·лю·щя·ща·та
среден род из·п·лю·щя·що
членувано из·п·лю·щя·що·то
множествено число из·п·лю·щя·щи
членувано из·п·лю·щя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·п·лю·щей·ки