Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изнемощявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изнемощявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·не·мо·щя·вам из·не·мо·щя·ва·ме
2 лице из·не·мо·щя·ваш из·не·мо·щя·ва·те
3 лице из·не·мо·щя·ва из·не·мо·щя·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·не·мо·щя·вах из·не·мо·щя·вах·ме
2 лице из·не·мо·щя·ва из·не·мо·щя·вах·те
3 лице из·не·мо·щя·ва из·не·мо·щя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·не·мо·щя·вах из·не·мо·щя·вах·ме
2 лице из·не·мо·щя·ва·ше из·не·мо·щя·вах·те
3 лице из·не·мо·щя·ва·ше из·не·мо·щя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изнемощявал съм изнемощявала съм изнемощявало съм изнемощявали сме
2 лице изнемощявал си изнемощявала си изнемощявало си изнемощявали сте
3 лице изнемощявал е изнемощявала е изнемощявало е изнемощявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изнемощявал бях изнемощявала бях изнемощявало бяхме изнемощявали
2 лице беше изнемощявал беше изнемощявала беше изнемощявало бяхте изнемощявали
3 лице беше изнемощявал беше изнемощявала беше изнемощявало бяха изнемощявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изнемощявам ще изнемощяваме
2 лице ще изнемощяваш ще изнемощявате
3 лице ще изнемощява ще изнемощяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изнемощявал ще съм изнемощявала ще съм изнемощявало ще сме изнемощявали
2 лице ще си изнемощявал ще си изнемощявала ще си изнемощявало ще сте изнемощявали
3 лице ще е изнемощявал ще е изнемощявала ще е изнемощявало ще са изнемощявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изнемощявам щяхме да изнемощяваме
2 лице щеше да изнемощяваш щяхте да изнемощявате
3 лице щеше да изнемощява щяха да изнемощяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изнемощявал щях да съм изнемощявала щях да съм изнемощявало щяхме да сме изнемощявали
2 лице щеше да си изнемощявал щеше да си изнемощявала щеше да си изнемощявало щяхте да сте изнемощявали
3 лице щеше да е изнемощявал щеше да е изнемощявала щеше да е изнемощявало щяха да са изнемощявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изнемощявал съм изнемощявала съм изнемощявало съм изнемощявали сме
2 лице изнемощявал си изнемощявала си изнемощявало си изнемощявали сте
3 лице изнемощявал (е) изнемощявала (е) изнемощявало (е) изнемощявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изнемощявал съм изнемощявала съм изнемощявало съм изнемощявали сме
2 лице изнемощявал си изнемощявала си изнемощявало си изнемощявали сте
3 лице изнемощявал (е) изнемощявала (е) изнемощявало (е) изнемощявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изнемощявал била съм изнемощявала било съм изнемощявало били сме изнемощявали
2 лице бил си изнемощявал била си изнемощявала било си изнемощявало били сте изнемощявали
3 лице бил (е) изнемощявал била (е) изнемощявала било (е) изнемощявало били (са) изнемощявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изнемощявам щяла съм да изнемощявам щяло съм да изнемощявам щели сме да изнемощяваме
2 лице щял си да изнемощяваш щяла си да изнемощяваш щяло си да изнемощяваш щели сте да изнемощявате
3 лице щял (е) да изнемощява щяла (е) да изнемощява щяло (е) да изнемощява щели (са) да изнемощяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изнемощявал щяла съм да съм изнемощявала щяло съм да съм изнемощявало щели сме да сме изнемощявали
2 лице щял си да си изнемощявал щяла си да си изнемощявала щяло си да си изнемощявало щели сте да сте изнемощявали
3 лице щял (е) да е изнемощявал щяла (е) да е изнемощявала щяло (е) да е изнемощявало щели (са) да са изнемощявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изнемощявал бих изнемощявала бих изнемощявало бихме изнемощявали
2 лице би изнемощявал би изнемощявала би изнемощявало бихте изнемощявали
3 лице би изнемощявал би изнемощявала би изнемощявало биха изнемощявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·не·мо·щя·вай из·не·мо·щя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·не·мо·щя·ван
непълен член из·не·мо·щя·ва·ния
пълен член из·не·мо·щя·ва·ни·ят
женски род из·не·мо·щя·ва·на
членувано из·не·мо·щя·ва·на·та
среден род из·не·мо·щя·ва·но
членувано из·не·мо·щя·ва·но·то
множествено число из·не·мо·щя·ва·ни
членувано из·не·мо·щя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·не·мо·щя·вал
непълен член из·не·мо·щя·ва·лия
пълен член из·не·мо·щя·ва·ли·ят
женски род из·не·мо·щя·ва·ла
членувано из·не·мо·щя·ва·ла·та
среден род из·не·мо·щя·ва·ло
членувано из·не·мо·щя·ва·ло·то
множествено число из·не·мо·щя·ва·ли
членувано из·не·мо·щя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·не·мо·щя·вал
непълен член из·не·мо·щя·ва·лия
пълен член из·не·мо·щя·ва·ли·ят
женски род из·не·мо·щя·ва·ла
членувано из·не·мо·щя·ва·ла·та
среден род из·не·мо·щя·ва·ло
членувано из·не·мо·щя·ва·ло·то
множествено число из·не·мо·щя·ва·ли
членувано из·не·мо·щя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·не·мо·щя·ващ
непълен член из·не·мо·щя·ва·щия
пълен член из·не·мо·щя·ва·щи·ят
женски род из·не·мо·щя·ва·ща
членувано из·не·мо·щя·ва·ща·та
среден род из·не·мо·щя·ва·що
членувано из·не·мо·щя·ва·що·то
множествено число из·не·мо·щя·ва·щи
членувано из·не·мо·щя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·не·мо·щя·вай·ки