Шаблон:Словоформи/иззвънявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола иззвънявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·звъ·ня·вам из·звъ·ня·ва·ме
2 лице из·звъ·ня·ваш из·звъ·ня·ва·те
3 лице из·звъ·ня·ва из·звъ·ня·ват


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·звъ·ня·вах из·звъ·ня·вах·ме
2 лице из·звъ·ня·ва из·звъ·ня·вах·те
3 лице из·звъ·ня·ва из·звъ·ня·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·звъ·ня·вах из·звъ·ня·вах·ме
2 лице из·звъ·ня·ва·ше из·звъ·ня·вах·те
3 лице из·звъ·ня·ва·ше из·звъ·ня·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице иззвънявал съм иззвънявала съм иззвънявало съм иззвънявали сме
2 лице иззвънявал си иззвънявала си иззвънявало си иззвънявали сте
3 лице иззвънявал е иззвънявала е иззвънявало е иззвънявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях иззвънявал бях иззвънявала бях иззвънявало бяхме иззвънявали
2 лице беше иззвънявал беше иззвънявала беше иззвънявало бяхте иззвънявали
3 лице беше иззвънявал беше иззвънявала беше иззвънявало бяха иззвънявали


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще иззвънявам ще иззвъняваме
2 лице ще иззвъняваш ще иззвънявате
3 лице ще иззвънява ще иззвъняват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм иззвънявал ще съм иззвънявала ще съм иззвънявало ще сме иззвънявали
2 лице ще си иззвънявал ще си иззвънявала ще си иззвънявало ще сте иззвънявали
3 лице ще е иззвънявал ще е иззвънявала ще е иззвънявало ще са иззвънявали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да иззвънявам щяхме да иззвъняваме
2 лице щеше да иззвъняваш щяхте да иззвънявате
3 лице щеше да иззвънява щяха да иззвъняват


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм иззвънявал щях да съм иззвънявала щях да съм иззвънявало щяхме да сме иззвънявали
2 лице щеше да си иззвънявал щеше да си иззвънявала щеше да си иззвънявало щяхте да сте иззвънявали
3 лице щеше да е иззвънявал щеше да е иззвънявала щеше да е иззвънявало щяха да са иззвънявали


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице иззвънявал съм иззвънявала съм иззвънявало съм иззвънявали сме
2 лице иззвънявал си иззвънявала си иззвънявало си иззвънявали сте
3 лице иззвънявал (е) иззвънявала (е) иззвънявало (е) иззвънявали (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице иззвънявал съм иззвънявала съм иззвънявало съм иззвънявали сме
2 лице иззвънявал си иззвънявала си иззвънявало си иззвънявали сте
3 лице иззвънявал (е) иззвънявала (е) иззвънявало (е) иззвънявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм иззвънявал била съм иззвънявала било съм иззвънявало били сме иззвънявали
2 лице бил си иззвънявал била си иззвънявала било си иззвънявало били сте иззвънявали
3 лице бил (е) иззвънявал била (е) иззвънявала било (е) иззвънявало били (са) иззвънявали


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да иззвънявам щяла съм да иззвънявам щяло съм да иззвънявам щели сме да иззвъняваме
2 лице щял си да иззвъняваш щяла си да иззвъняваш щяло си да иззвъняваш щели сте да иззвънявате
3 лице щял (е) да иззвънява щяла (е) да иззвънява щяло (е) да иззвънява щели (са) да иззвъняват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм иззвънявал щяла съм да съм иззвънявала щяло съм да съм иззвънявало щели сме да сме иззвънявали
2 лице щял си да си иззвънявал щяла си да си иззвънявала щяло си да си иззвънявало щели сте да сте иззвънявали
3 лице щял (е) да е иззвънявал щяла (е) да е иззвънявала щяло (е) да е иззвънявало щели (са) да са иззвънявали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих иззвънявал бих иззвънявала бих иззвънявало бихме иззвънявали
2 лице би иззвънявал би иззвънявала би иззвънявало бихте иззвънявали
3 лице би иззвънявал би иззвънявала би иззвънявало биха иззвънявали


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
из·звъ·ня·вай из·звъ·ня·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·звъ·ня·ван
непълен член из·звъ·ня·ва·ния
пълен член из·звъ·ня·ва·ни·ят
женски род из·звъ·ня·ва·на
членувано из·звъ·ня·ва·на·та
среден род из·звъ·ня·ва·но
членувано из·звъ·ня·ва·но·то
множествено число из·звъ·ня·ва·ни
членувано из·звъ·ня·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·звъ·ня·вал
непълен член из·звъ·ня·ва·лия
пълен член из·звъ·ня·ва·ли·ят
женски род из·звъ·ня·ва·ла
членувано из·звъ·ня·ва·ла·та
среден род из·звъ·ня·ва·ло
членувано из·звъ·ня·ва·ло·то
множествено число из·звъ·ня·ва·ли
членувано из·звъ·ня·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·звъ·ня·вал
непълен член из·звъ·ня·ва·лия
пълен член из·звъ·ня·ва·ли·ят
женски род из·звъ·ня·ва·ла
членувано из·звъ·ня·ва·ла·та
среден род из·звъ·ня·ва·ло
членувано из·звъ·ня·ва·ло·то
множествено число из·звъ·ня·ва·ли
членувано из·звъ·ня·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·звъ·ня·ващ
непълен член из·звъ·ня·ва·щия
пълен член из·звъ·ня·ва·щи·ят
женски род из·звъ·ня·ва·ща
членувано из·звъ·ня·ва·ща·та
среден род из·звъ·ня·ва·що
членувано из·звъ·ня·ва·що·то
множествено число из·звъ·ня·ва·щи
членувано из·звъ·ня·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

из·звъ·ня·вай·ки