Шаблон:Словоформи/запоя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола запоя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице за·поя за·по·им
2 лице за·по·иш за·по·и·те
3 лице за·пои за·по·ят


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице за·по·их за·по·их·ме
2 лице за·пои за·по·их·те
3 лице за·пои за·по·и·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице за·по·ях за·по·ях·ме
2 лице за·по·е·ше за·по·ях·те
3 лице за·по·е·ше за·по·я·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице запоил съм запоила съм запоило съм запоили сме
2 лице запоил си запоила си запоило си запоили сте
3 лице запоил е запоила е запоило е запоили са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях запоил бях запоила бях запоило бяхме запоили
2 лице беше запоил беше запоила беше запоило бяхте запоили
3 лице беше запоил беше запоила беше запоило бяха запоили


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще запоя ще запоим
2 лице ще запоиш ще запоите
3 лице ще запои ще запоят


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм запоил ще съм запоила ще съм запоило ще сме запоили
2 лице ще си запоил ще си запоила ще си запоило ще сте запоили
3 лице ще е запоил ще е запоила ще е запоило ще са запоили


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да запоя щяхме да запоим
2 лице щеше да запоиш щяхте да запоите
3 лице щеше да запои щяха да запоят


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм запоил щях да съм запоила щях да съм запоило щяхме да сме запоили
2 лице щеше да си запоил щеше да си запоила щеше да си запоило щяхте да сте запоили
3 лице щеше да е запоил щеше да е запоила щеше да е запоило щяха да са запоили


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице запоял съм запояла съм запояло съм запоели сме
2 лице запоял си запояла си запояло си запоели сте
3 лице запоял (е) запояла (е) запояло (е) запоели (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице запоил съм запоила съм запоило съм запоили сме
2 лице запоил си запоила си запоило си запоили сте
3 лице запоил (е) запоила (е) запоило (е) запоили (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм запоил била съм запоила било съм запоило били сме запоили
2 лице бил си запоил била си запоила било си запоило били сте запоили
3 лице бил (е) запоил била (е) запоила било (е) запоило били (са) запоили


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да запоя щяла съм да запоя щяло съм да запоя щели сме да запоим
2 лице щял си да запоиш щяла си да запоиш щяло си да запоиш щели сте да запоите
3 лице щял (е) да запои щяла (е) да запои щяло (е) да запои щели (са) да запоят


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм запоил щяла съм да съм запоила щяло съм да съм запоило щели сме да сме запоили
2 лице щял си да си запоил щяла си да си запоила щяло си да си запоило щели сте да сте запоили
3 лице щял (е) да е запоил щяла (е) да е запоила щяло (е) да е запоило щели (са) да са запоили


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих запоил бих запоила бих запоило бихме запоили
2 лице би запоил би запоила би запоило бихте запоили
3 лице би запоил би запоила би запоило биха запоили


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
за·пой за·пой·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род за·по·ен
непълен член за·по·е·ния
пълен член за·по·е·ни·ят
женски род за·по·е·на
членувано за·по·е·на·та
среден род за·по·е·но
членувано за·по·е·но·то
множествено число за·по·е·ни
членувано за·по·е·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род за·по·ил
непълен член за·по·и·лия
пълен член за·по·и·ли·ят
женски род за·по·и·ла
членувано за·по·и·ла·та
среден род за·по·и·ло
членувано за·по·и·ло·то
множествено число за·по·и·ли
членувано за·по·и·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род за·по·ял
непълен член за·по·я·лия
пълен член за·по·я·ли·ят
женски род за·по·я·ла
членувано за·по·я·ла·та
среден род за·по·я·ло
членувано за·по·я·ло·то
множествено число за·по·е·ли
членувано за·по·е·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род за·по·ящ
непълен член за·по·я·щия
пълен член за·по·я·щи·ят
женски род за·по·я·ща
членувано за·по·я·ща·та
среден род за·по·я·що
членувано за·по·я·що·то
множествено число за·по·я·щи
членувано за·по·я·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

за·по·ей·ки