Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/завързвам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола завързвам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·вър·з·вам за·вър·з·ва·ме
2 лице за·вър·з·ваш за·вър·з·ва·те
3 лице за·вър·з·ва за·вър·з·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·вър·з·вах за·вър·з·вах·ме
2 лице за·вър·з·ва за·вър·з·вах·те
3 лице за·вър·з·ва за·вър·з·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·вър·з·вах за·вър·з·вах·ме
2 лице за·вър·з·ва·ше за·вър·з·вах·те
3 лице за·вър·з·ва·ше за·вър·з·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завързвал съм завързвала съм завързвало съм завързвали сме
2 лице завързвал си завързвала си завързвало си завързвали сте
3 лице завързвал е завързвала е завързвало е завързвали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях завързвал бях завързвала бях завързвало бяхме завързвали
2 лице беше завързвал беше завързвала беше завързвало бяхте завързвали
3 лице беше завързвал беше завързвала беше завързвало бяха завързвали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще завързвам ще завързваме
2 лице ще завързваш ще завързвате
3 лице ще завързва ще завързват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм завързвал ще съм завързвала ще съм завързвало ще сме завързвали
2 лице ще си завързвал ще си завързвала ще си завързвало ще сте завързвали
3 лице ще е завързвал ще е завързвала ще е завързвало ще са завързвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да завързвам щяхме да завързваме
2 лице щеше да завързваш щяхте да завързвате
3 лице щеше да завързва щяха да завързват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм завързвал щях да съм завързвала щях да съм завързвало щяхме да сме завързвали
2 лице щеше да си завързвал щеше да си завързвала щеше да си завързвало щяхте да сте завързвали
3 лице щеше да е завързвал щеше да е завързвала щеше да е завързвало щяха да са завързвали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завързвал съм завързвала съм завързвало съм завързвали сме
2 лице завързвал си завързвала си завързвало си завързвали сте
3 лице завързвал (е) завързвала (е) завързвало (е) завързвали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завързвал съм завързвала съм завързвало съм завързвали сме
2 лице завързвал си завързвала си завързвало си завързвали сте
3 лице завързвал (е) завързвала (е) завързвало (е) завързвали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм завързвал била съм завързвала било съм завързвало били сме завързвали
2 лице бил си завързвал била си завързвала било си завързвало били сте завързвали
3 лице бил (е) завързвал била (е) завързвала било (е) завързвало били (са) завързвали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да завързвам щяла съм да завързвам щяло съм да завързвам щели сме да завързваме
2 лице щял си да завързваш щяла си да завързваш щяло си да завързваш щели сте да завързвате
3 лице щял (е) да завързва щяла (е) да завързва щяло (е) да завързва щели (са) да завързват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм завързвал щяла съм да съм завързвала щяло съм да съм завързвало щели сме да сме завързвали
2 лице щял си да си завързвал щяла си да си завързвала щяло си да си завързвало щели сте да сте завързвали
3 лице щял (е) да е завързвал щяла (е) да е завързвала щяло (е) да е завързвало щели (са) да са завързвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих завързвал бих завързвала бих завързвало бихме завързвали
2 лице би завързвал би завързвала би завързвало бихте завързвали
3 лице би завързвал би завързвала би завързвало биха завързвали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
за·вър·з·вай за·вър·з·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·вър·з·ван
непълен член за·вър·з·ва·ния
пълен член за·вър·з·ва·ни·ят
женски род за·вър·з·ва·на
членувано за·вър·з·ва·на·та
среден род за·вър·з·ва·но
членувано за·вър·з·ва·но·то
множествено число за·вър·з·ва·ни
членувано за·вър·з·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·вър·з·вал
непълен член за·вър·з·ва·лия
пълен член за·вър·з·ва·ли·ят
женски род за·вър·з·ва·ла
членувано за·вър·з·ва·ла·та
среден род за·вър·з·ва·ло
членувано за·вър·з·ва·ло·то
множествено число за·вър·з·ва·ли
членувано за·вър·з·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·вър·з·вал
непълен член за·вър·з·ва·лия
пълен член за·вър·з·ва·ли·ят
женски род за·вър·з·ва·ла
членувано за·вър·з·ва·ла·та
среден род за·вър·з·ва·ло
членувано за·вър·з·ва·ло·то
множествено число за·вър·з·ва·ли
членувано за·вър·з·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·вър·з·ващ
непълен член за·вър·з·ва·щия
пълен член за·вър·з·ва·щи·ят
женски род за·вър·з·ва·ща
членувано за·вър·з·ва·ща·та
среден род за·вър·з·ва·що
членувано за·вър·з·ва·що·то
множествено число за·вър·з·ва·щи
членувано за·вър·з·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

за·вър·з·вай·ки