Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/възвестявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола възвестявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·вес·тя·вам въз·вес·тя·ва·ме
2 лице въз·вес·тя·ваш въз·вес·тя·ва·те
3 лице въз·вес·тя·ва въз·вес·тя·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·вес·тя·вах въз·вес·тя·вах·ме
2 лице въз·вес·тя·ва въз·вес·тя·вах·те
3 лице въз·вес·тя·ва въз·вес·тя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·вес·тя·вах въз·вес·тя·вах·ме
2 лице въз·вес·тя·ва·ше въз·вес·тя·вах·те
3 лице въз·вес·тя·ва·ше въз·вес·тя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възвестявал съм възвестявала съм възвестявало съм възвестявали сме
2 лице възвестявал си възвестявала си възвестявало си възвестявали сте
3 лице възвестявал е възвестявала е възвестявало е възвестявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възвестявал бях възвестявала бях възвестявало бяхме възвестявали
2 лице беше възвестявал беше възвестявала беше възвестявало бяхте възвестявали
3 лице беше възвестявал беше възвестявала беше възвестявало бяха възвестявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще възвестявам ще възвестяваме
2 лице ще възвестяваш ще възвестявате
3 лице ще възвестява ще възвестяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възвестявал ще съм възвестявала ще съм възвестявало ще сме възвестявали
2 лице ще си възвестявал ще си възвестявала ще си възвестявало ще сте възвестявали
3 лице ще е възвестявал ще е възвестявала ще е възвестявало ще са възвестявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да възвестявам щяхме да възвестяваме
2 лице щеше да възвестяваш щяхте да възвестявате
3 лице щеше да възвестява щяха да възвестяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възвестявал щях да съм възвестявала щях да съм възвестявало щяхме да сме възвестявали
2 лице щеше да си възвестявал щеше да си възвестявала щеше да си възвестявало щяхте да сте възвестявали
3 лице щеше да е възвестявал щеше да е възвестявала щеше да е възвестявало щяха да са възвестявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възвестявал съм възвестявала съм възвестявало съм възвестявали сме
2 лице възвестявал си възвестявала си възвестявало си възвестявали сте
3 лице възвестявал (е) възвестявала (е) възвестявало (е) възвестявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възвестявал съм възвестявала съм възвестявало съм възвестявали сме
2 лице възвестявал си възвестявала си възвестявало си възвестявали сте
3 лице възвестявал (е) възвестявала (е) възвестявало (е) възвестявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възвестявал била съм възвестявала било съм възвестявало били сме възвестявали
2 лице бил си възвестявал била си възвестявала било си възвестявало били сте възвестявали
3 лице бил (е) възвестявал била (е) възвестявала било (е) възвестявало били (са) възвестявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възвестявам щяла съм да възвестявам щяло съм да възвестявам щели сме да възвестяваме
2 лице щял си да възвестяваш щяла си да възвестяваш щяло си да възвестяваш щели сте да възвестявате
3 лице щял (е) да възвестява щяла (е) да възвестява щяло (е) да възвестява щели (са) да възвестяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възвестявал щяла съм да съм възвестявала щяло съм да съм възвестявало щели сме да сме възвестявали
2 лице щял си да си възвестявал щяла си да си възвестявала щяло си да си възвестявало щели сте да сте възвестявали
3 лице щял (е) да е възвестявал щяла (е) да е възвестявала щяло (е) да е възвестявало щели (са) да са възвестявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възвестявал бих възвестявала бих възвестявало бихме възвестявали
2 лице би възвестявал би възвестявала би възвестявало бихте възвестявали
3 лице би възвестявал би възвестявала би възвестявало биха възвестявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
въз·вес·тя·вай въз·вес·тя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·вес·тя·ван
непълен член въз·вес·тя·ва·ния
пълен член въз·вес·тя·ва·ни·ят
женски род въз·вес·тя·ва·на
членувано въз·вес·тя·ва·на·та
среден род въз·вес·тя·ва·но
членувано въз·вес·тя·ва·но·то
множествено число въз·вес·тя·ва·ни
членувано въз·вес·тя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·вес·тя·вал
непълен член въз·вес·тя·ва·лия
пълен член въз·вес·тя·ва·ли·ят
женски род въз·вес·тя·ва·ла
членувано въз·вес·тя·ва·ла·та
среден род въз·вес·тя·ва·ло
членувано въз·вес·тя·ва·ло·то
множествено число въз·вес·тя·ва·ли
членувано въз·вес·тя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·вес·тя·вал
непълен член въз·вес·тя·ва·лия
пълен член въз·вес·тя·ва·ли·ят
женски род въз·вес·тя·ва·ла
членувано въз·вес·тя·ва·ла·та
среден род въз·вес·тя·ва·ло
членувано въз·вес·тя·ва·ло·то
множествено число въз·вес·тя·ва·ли
членувано въз·вес·тя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·вес·тя·ващ
непълен член въз·вес·тя·ва·щия
пълен член въз·вес·тя·ва·щи·ят
женски род въз·вес·тя·ва·ща
членувано въз·вес·тя·ва·ща·та
среден род въз·вес·тя·ва·що
членувано въз·вес·тя·ва·що·то
множествено число въз·вес·тя·ва·щи
членувано въз·вес·тя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

въз·вес·тя·вай·ки