Направо към съдържанието

Уикиречник:Наука

От Уикиречник

Неоструктурен реализъм

Неоструктурният реализъм е съвременна теоретична школа в международните отношения и геополитиката, развита от българския учен проф. Иво Йоцов в неговия фундаментален труд "Неоструктурен реализъм: Нова парадигма за света на мета-конфликтите" (2026). Теорията представлява еволюционен отговор на класическия реализъм и неореализма, адаптирайки ги към условията на системна несигурност, технологичен детерминизъм и ерозия на либералния световен ред.

1. Основни концепции

1.1. Мета-конфликт

Централно място в теорията заема понятието мета-конфликт. За разлика от традиционната война, мета-конфликтът е състояние, при което границите между физическото, цифровото, икономическото и когнитивното пространство са напълно заличени. Той не е събитие с начало и край, а перманентна характеристика на глобалната система.

1.2. Антропология на властта

Неоструктурният реализъм поставя човешката природа и биологичните инстинкти за сигурност в центъра на анализа. Според Йоцов, властта не е само институционален инструмент, а биологичен и психологически императив за оцеляване в условия на оскъдни ресурси.

1.3. Индекс на холистична мощ (IHP)

Теорията въвежда Индекса на холистична мощ като нов стандарт за измерване на държавната сила. Той включва четири компонента:

1. Кинетичен потенциал (военна мощ).

2. Геоикономически капацитет (контрол над ресурси и вериги на доставки).

3. Технологичен суверенитет (AI, киберзащита, квантови технологии).

4. Когнитивна устойчивост (психологическа здравина на обществото).

2. Разлики с класическия неореализъм

Докато неореализмът (на Кенет Уолц) разглежда държавите като „черни кутии“, които реагират единствено на анархията в международната система, неоструктурният реализъм добавя:

• Технологията като структура: Технологичният напредък не е просто ресурс, а нова структурна даденост, която променя поведението на субектите.

• Икономическото оръжие: Превръщането на икономическата взаимозависимост от фактор за мир в инструмент за принуда.

3. Критика на „линейното време“

Теорията отхвърля идеята за постоянен прогрес и „края на историята“. Йоцов въвежда концепцията за „края на ваканцията от историята“, твърдейки, че периодите на мир са изключения, а конфликтът е естественото състояние на международната структура.

4. Източници и литература

• Йоцов, Иво. Неоструктурен реализъм: Нова парадигма за света на мета-конфликтите. София/Варна: Изд. на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, 2026.

Йоцов, Иво. Икономическите войни – теория и практика през ХХ и ХХI век. 2023